Когато чуете думата предприемач какво си представяте? В моята глава се появява образът на млад мъж, около 30-годишен, който има блестяща идея с добавена стойност за обществото. И може би е точно така или пък не точно. Според проучване на Пиер Азулей (Pierre Azoulay) и колеги, публикувано в Harvard Business Review, средната възраст на успешните предприемачи е 45 години. Основният фактор, който се разглежда в това проучване, е професионалният опит на тези специалисти и как той стои зад успеха на техните компании. Според Азулей, по-голям шанс за успех имат по-зрелите специалисти заради натрупаните умения и квалификации. Дори имена като Бил Гейтс, Стив Джобс и Джеф Безос, давани като пример безброй пъти, стават лидери на пазара в секторите си когато са на средна възраст.

За създаването на една компания е важно продукта/услугата, които тя представя, да са търсени и да има необходимост за тях от страна на пазара. Но за да бъде успешна тази идея, е нужно да разполагаме със знания и умения, които се натрупват с по-дългия професионален опит. Правилното управление на финансите, бизнес модели, стратегическо развитие са само част от нещата, които един специалист придобива когато работи по-дълго. Възможността за изкачване в професионалната стълба, дава на по-зрелите хора този необходим поглед върху бизнеса като цяло. По-младите специалисти може да имат идеята, но не и достатъчно умения, просто защото им липсва по-голямата картина за успешното управление на един бизнес. С натрупването на професионален опит и изкачването на йерархичната стълба се придобиват повече управленски, но и оперативни умения. Сблъскването с различни казуси, финансови турбуленции на бизнеса, както и прякото участие във вземането на решения на по-високо ниво, дават на по-зрелите предприемачи повече умения.

Според мен, за успеха на една компания освен професионалния опит, е важен и житейският. Когато сме млади, преживяването на трудни събития или такива, които ни карат да се вгледаме в себе си, са сравнително по-малко. Създаването на семейство, загубата на близки хора и преодоляването на предизвикателствата на живота ни дават много ценни умения. Освен това, познанството с различни хора, сблъсък със ситуации, които ни дават и другата гледна точка, ни учат да приемаме и разбираме чуждото мнение. Всичко онова, което изпитваме в личен план, можем да приложим и в професионалния.  

Друг аспект, който е присъщ на по-младите, но не е общовалиден, разбира се, е неясната представа за това какви хора сме. Изграждането на ценностната система и утвърждаването като личност са податливи на промяна в по-млада възраст, защото още търсим себе си. Натрупването на годините и събитията, които ни се случват, ни правят по-устойчиви, но и изградени като личности. Обръщането към собствените ценности и реагирането спрямо тях, особено в трудни ситуации или когато ни предстоят важни решения, е най-доброто, което можем да направим.

В крайна сметка, по-дългият професионален и житейски опит, не е гаранция за успех. Но общоприетото схващане е, че по-зрелите предприемачи, особено ако имат неуспешни компании зад гърба си, са научили уроците си и имат повече шанс за успех.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://hbr.org/2018/07/research-the-average-age-of-a-successful-startup-founder-is-45  

Photo credit: freepik.com