Основаването на компания и нейното развитие е свързано с много усилия, жертви и вложени ресурси от страна на предприемачите. Именно те са хората с първоначалната идея, която искат да развият и да направят успешна. В началните етапи на развитие, основателя и хората, включени в компанията обикновено са малко на брой, а задачите и отговорностите са много. Предприемачите са онези, които се нагърбват с почти всеки аспект от оперативната част и изпълнението на различни задачи – продажби, търсене на инвеститори, администрация и много други. С увеличаването на екипа и развиването на компанията обаче, предприемачите могат да се окажат в позицията, в която страдат от т.нар. Синдром на основателя.

Синдромът на основателя се изразява в трудност от страна на предприемача/основателя да делегира задачи, да възпрепятства нови идеи от страна на екипа и да упражнява контрол върху всеки аспект в компанията. Това води със себе си проблеми и предизвикателства за екипа, както и за продължаващото развитие на старт-ъп-а.

Има три основни „симптома“ на този синдром, които обхващат различни аспекти.

Влияние. Както споменах, в началото на един старт-ъп, основателят е онзи, който отговаря за изпълнението на почти всички задачи, свързани с управлението. С развитието на компанията се привличат хора, които имат различни умения и силни страни и които е хубаво да бъдат включени в процеса по взимане на решения. Лидерите, които не са сигурни в себе си и в хората, които са наели, ще продължат да настояват да взимат всички решения еднолично. Характерно за синдрома е усещането, че само основателя е този, който знае всичко и може да вземе най-правилното решение. Липсата на доверие към екипа също липсва, затова и цялата власт се съсредоточава в един човек.

Отрицание. Знанието, че нещо трябва да се промени в организацията не означава, че то ще се случи. Много често лидерите осъзнават, че с разрастването на компанията идват промени и адаптиране към новото статукво. Това може да се изразява в търсене на нови пазари, премахване на продукти/услуги, които не са успешни или нещо друго. Въпреки това, ако основателят се намира в отрицание за промените, които следва да настъпят, той/тя ще държат да се придържат към вече установените начини на действие, които са били успешни в началните етапи на компанията.

Липса на поглед за бъдещето. Тук основателят не вижда голямата картина, а се фокусира само върху текущите задачи и представяне на компанията. Обикновено предприемачите са визионери, които търсят нови и нови идеи непрекъснато. Фокусът изцяло върху текущия момент лишава лидера от цялостна концепция за развитието на компанията и това може да доведе до провал ако не се вземат мерки навреме.

Синдром на основателя е нещо, с което много основатели се сблъскват. Всъщност той е характерен и за хора, които са на лидерски позиции дълго време, тъй като създава чувство за собственост на компанията, в която работят. Синдромът може да причини много щети и да доведе до провал на компанията, тъй като няма как само един човек да е отговорен за всеки аспект от управлението на развитието. В следващата статия ще разгледам как да се справим с предизвикателствата на синдрома, но най-важното, с което е хубаво да започнем е да осъзнаем, че имаме проблем и е нужно да потърсим външна помощ, за да се справим с него.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.forvis.com/article/2022/08/dealing-founder-s-syndrome

Photo credit: freepik.com