Категория: Статии (Page 1 of 5)

Перфекционизмът е стремеж към съвършенство. В по-широко му обяснение се добавя и че той е свързан с непрекъснато чувство на тревожност, а тя е вредна за психическото и емоционалното ни здраве. Всеки един от нас е имал моменти, в които е бил перфекционист и е търсел непрекъснато начин как да направи едно нещо по-хубаво. В тези моменти обаче, рядко сме доволни от крайния резултат, защото той никога не е достатъчно добър.

Стремежът към съвършено изпълнение на задачите има положителни и отрицателни страни, но много често ни пречи да доведем даден проект до край и да не се разочароваме от себе си. Ето защо е важно да се фокусираме върху прогреса на една задача или проект, с които сме се захванали, а не да търсим момента, в който всичко ще бъде съвършено.

Добро, по-добро, най-добро.

Започването на проект или задача винаги е свързано с много трудности. В голяма част от случаите имаме представа как трябва да изглежда завършеният продукт. Това обаче е и нещото, което ни спъва и пречи да обявим задачата за приключена. Ето защо е хубаво да се фокусираме върху отделните стъпки при изпълнението и да ги подобряваме, но без да се стремим към съвършенство. Завършете проекта си, обявете го за готов и го пуснете в действие. След това вече добавяйте, променяйте и настройвайте, за да го направите още по-добър.

Учете се докато изграждате.

С развитието на бизнеса, идват новите идеи, подобренията и ученето как да направим нещата по-добри. Това е основният ви фокус. Стремежът към перфекционизъм може само да попречи на израстването ви като предприемачи и да окаже влияние и върху бизнеса. Когато едно нещо е готово, го обявете за такова и търсете начини да го подобрите с трупането на нови знания и умения. Но се опитайте да не отлагате пускането на продукт/услуга, само защото не е перфектно.

Перфекционизмът е упоритост, мотивация, стремеж към съвършенство. Той обаче е и тревожност, че онова, върху което работим не е достатъчно добро, хубаво или работещо. За да не бъдем спирани от вътрешния си стремеж към перфекционизъм, е хубаво да погледнем на нещата като процес и план със стъпки, които е добре да следваме. Едно нещо никога няма да е достатъчно добро ако ние самите не го приемем за такова.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.entrepreneur.com/growing-a-business/perfectionism-could-be-holding-you-back-how-to-change/446368

Photo credit: freepik.com

Ежедневието ни е изпълнено с много различни задачи, свързани не само с професионалния, но и с личния ни живот. Това се отнася до всеки човек, независимо каква е сферата му на работа. За предприемачите, балансирането между дейности, които обхващат различни аспекти е още по-валидно. Понякога обаче, се озоваваме в ситуация, в която започваме да отлагаме извършването на дадена задача. Това може да се дължи на различни фактори, но най-честите са от страх да не се справим, защото задачата е скучна или просто защото имаме по-важни неща за вършене. Отлагането да извършим дадена дейност обаче е като домино ефект – колкото повече отлагаме, толкова повече не искаме да свършим дадената задача. А след нея, започват да се натрупват и други такива.

Как можем да спрем да отлагаме задачите си? С прости и лесни стратегии и план за действие, които да ни помогнат да разпределим времето си правилно. А в края на деня, да останем с усещането, че сме свършили всички неща, които сме си поставили като цел и да сме удовлетворени от себе си.

Приоритизирайте и планирайте. Първата стъпка, с която да подредите дейностите си е да изготвите план за действие. Той може да се отнася както за дългосрочни, така и за краткосрочни цели, включително и за ежедневните задачи. Когато напишете какво имате да свършите за деня, така ще имате по-ясна представа. След това, подредете по важност задачите си, като започнете с онези, които са най-спешни. По този начин си създавате структура, към която да се придържате за деня и да не се разпилявате. Освен това, когато напишете и онези задачи, които искате да отложите, ги превръщате в част от целите, които трябва да постигнете. А усещането, че сте постигнали всичко, което сте си задали в началото на деня е безценно. За да ви е по-лесно и да не пропуснете или отложите задача, използвате дневник или приложение, в което да записвате to-do листа си. Така няма да пропуснете нищо.

Разделете задачите на по-малки. Една от най-големите пречки за отлагането на задачи е усещането, че дадена задача ще ни коства много време. Затова най-доброто, което може да направите е да я разделите на по-малки стъпки, които да следвате. В допълнение си сложете краен срок за завършването на всяка стъпка. По този начин, може лесно да следите прогреса си и да имате усещането, че малко по малко се справяте със задачите си, особено ако те са трудни и предизвикателни. Постигането на малки цели носи чувство на удовлетвореност и мотивация.

Премахнете разсейването. Разсейването е една от главните пречки за продуктивност. За да се предпазите максимално от него, може да направите няколко неща. Почистете работно си място, използвайте слушалки, изключете известията на телефона и лаптопа си. Ако работите в офис или споделено пространство, споделете на колегите си, че ако сте със слушалки, не бива да ви безпокоят. Така ще си осигурите възможност да работите без да ви прекъсват и ще постигнете целите си. Разбира се, не забравяйте да си взимате и почивка. Това е най-добре да бъде правено между задачите. Когато завършите една дейност, си починете. По този начин ще се разсеете и ще се подготвите ментално за следващото предизвикателство.

Подредете работното си място. Това се отнася не само за бюрото/масата, на която работите, но и за виртуалното ви пространство. Отлагането на една задача често е свързано с това, че не намираме даден файл или информация, която да ни помогне да продължим. За да избегнем това е хубаво да сме подредени. Освен физическото пространство около нас и разхвърляните листа, е нужно да обърнем внимание и на виртуалното. Подредете десктопа си, създавайте различни папки и слагайте в тях информация така че когато ви потрябва да знаете точно къде да я намерите.

Отговорност и следене на прогреса. Когато говорим за отлагане на задачи, отговорността е ключова. За да не отлагаме, е нужно да държим себе си отговорни за свършването на дадена задача. Тъй като това не е лесно, може потърсим помощ в лицето на колега, ментор или приятел. Така знаем, че е нужно да споделим какво сме свършили пред друг, като това помага за разсейването, а допълнително ни и мотивира, за да заявим, че сме приключили всичките си задачи.

Съвет от мен. За да бъдете фокусирани и да се разсейвате по-малко, може да използвате техниката на Помодоро (https://todoist.com/productivity-methods/pomodoro-technique). Как работи тя. Настройте таймер за 25 минути и се опитайте да работите в тази рамка без да се разсейвате. След като времето изтече, си вземете 5 минути почивка и преминете към следващата задача. Повторете този цикъл 4 пъти (тоест 2 астрономически часа) и направете по-дълга почивка за 15-20 минути. По този начин оставате фокусирани, а почивките помагат да не се изморите прекалено много.

Отлагането на задачи е нещо, с което всеки се е сблъсквал. Понякога го правим, защото онова, което трябва да свършим не ни предизвиква, скучно е или пък ни се струва прекалено дълго като времетраене. С отлагането обаче, задачите се натрупват, пропускаме важни неща или накрая забравяме да свършим нещо. За да не се озовем в такава ситуация е важно да имаме план за действие и да се опитаме да си създадем структура, която да следваме. А в края на деня, когато сме приключили всичките си задачи ще бъдем удовлетворени от себе си и още по-мотивирани да гледаме напред.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.entrepreneur.com/green-entrepreneur/6-strategies-to-beat-procrastination-and-increase/445924

Photo credit: freepik.com

Наименованието старт-ъп носи в себе си определена атмосфера и представа. Картината, която изниква е на мотивирани предприемачи с идея за продукт или услуга, които да носят добавена стойност и да променят ежедневието ни. Има много определения какво всъщност е една старт-ъп компания. От ново бизнес начинание до компания/проект, които са развивани от предприемач с цел да се валидира скалируем бизнес модел.

Всяка новосъздадена компания е старт-ъп. С развитието си, увеличаването на екипа, потребителите и приходите си обаче, тази компания се променя. Тогава идва въпроса дали все още можем да се наречем старт-ъп. Точни критерии кога една компания вече не е старт-ъп няма. Има много и различни мнения по въпроса. Тук ще дам няколко етапа, които ако са достигнати, по-скоро можем да не мислим за компанията си като старт-ъп.

Продукт и предлагане на пазара (Product-market fit). Всяка нова компания има идея за продукт или услуга, които иска да предлага на максимално много потребители. Когато продукта се продава добре, привлича нови потребители и стъпва на нови пазари, тогава компанията е успяла да валидира първоначалния си бизнес модел и той е успешен. Тоест когато продукта или услугата са излезли от фазата на прототип и се продават във финален и работещ вариант, тогава може да се смята, че компанията вече не е старт-ъп.

Скалируемост (Scale). Тя обикновено се измерва с три метрики – приходи, брой служители и пазарна оценка, според Алекс Вилхелм, Главен Редактор на TechCrunch. Допълнително може да включва и „възраст“ на компанията. Ако старт-ъпа е над 5 години, тогава вече не е старт-ъп. Метриките, които определят дали една компания е старт-ъп или не, следват правилото 50-100-500. Какво означава това. Ако компанията е надминала 50$ млн. очаквани приходи за период от 1 година напред, има над 100 служители и е оценена на 500$ млн., тогава вече не е старт-ъп. Разбира се, това е само една гледна точка, тъй като няма точно установени критерии кога се променя статуса на един старт-ъп. Едно нещо, което е сигурно обаче е ако компанията е излязла на фондовата борса, тогава със сигурност не може да се нарече старт-ъп.

Доходност. Друга метрика за промяна на статуса е доходността. Не само приходите, които компанията получава, а и печалбата, която остава след разходите. Доходността измерва ефективността на компанията и че тя може да възвърне първоначалните инвестиции вложени в нея.

Стандартизация на процеси. Друга индикация, че компанията вече не е старт-ъп е когато стане по-бюрократична. Установяването и стандартизирането на процеси и процедури на работа във всеки аспект от управлението на компанията, обикновено е знак, че вече не сте старт-ъп. Формализирането на роли, йерархия и фокус върху оперативната работа и стабилизирането на дейностите, може да се приеме за промяна на статуса от старт-ъп в малък или среден бизнес.

Всички тези фактори са начин за категоризиране. Старт-ъп компаниите и начина на мислене, който носи това определение са свързани с иновативност и креативно мислене. Много компании държат да се наричат старт-ъпи именно заради това. Преминаването в друга категория обикновено е свързано с по-бавни и тромави процеси по вземане на решения и промени. Затова и не малко предприемачи целят да избегнат подобни конотации с техните компании. В крайна сметка, независимо как се нарича компанията, е важно каква е атмосферата и културата в нея, както и какви са асоциациите и усещанията и преживяванията на хората, свързани с нея.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.eu-startups.com/2021/03/when-is-a-startup-no-longer-a-startup/

Photo credit: freepik.com

Предприемачеството и развиването на собствена компания е свързано с редица предизвикателства. Финансиране, намиране на правилните специалисти и изграждането на екип са част от оперативните проблеми, с които се сблъсква всеки старт-ъп. Невидимите предизвикателства обаче са онези, които могат да повлияят сериозно не само на нас като личности, но и на компанията като цяло. Те са свързани с психологическите трудности, с които предприемачите се сблъскват при развитието на идеята си.

Невидимите предизвикателства могат да се появят спонтанно от създала се ситуация или да се натрупват заради високи нива на стрес, свързани с професията предприемач. Те могат да окажат влияние върху вземането на решения, самочувствието ни, удовлетвореността от работата. Всеки човек се сблъсква с тях в даден момент от личностното и професионалното си развитие. Но е важно да знаем кои са те и как да ги идентифицираме, за да потърсим помощ, когато ни е нужна.

Несигурност. Тя е навсякъде около нас. При старт-ъп компаниите, тя е в почти всеки аспект. Дали проучването на пазара е правилно, дали бизнес планът ще бъде успешен на практика, дали продукта или услугата ще имат въздействието върху потребителите, което очакваме. Няма как да знаем какъв ще е крайният резултат. Това, което можем да направим е да приемем тази несигурност. Без малко риск, няма награда. А за предприемачите това е един от водещите мотиви. Запитайте се кое е най-лошото, което може да се случи. Тъй като обикновено си представяме невъзможни сценарий, в които целият ни живот се променя коренно. В повечето случаи реалността е много по-благосклонна към нас, а най-лошото, което може да се случи е да се научим от грешката си и да погледнем към бъдещето с ново знание.

Нестабилност. Както несигурността, нестабилността на старт-ъп компаниите е задължителна част от развитието, особено в началото. Върхове и спадове в продажбите, напускане на служители, липса на финансиране са само част от трудностите, които старт-ъпите усещат. Тази несигурност може да окаже силно влияние върху психичното ни здраве и да ни кара да се откажем от начинанието си. Нещо, което може да помогне в такива моменти е създаването на рутина, структура и добра основа за нещата, върху, които имаме влияние. Това засяга ежедневните ни задачи, но и връзките ни с приятели, семейство и хора, на които можем да се доверим. Когато изпитваме несигурност, най-често се връщаме към корените си и онова, което ни е познато и знаем, че винаги ще бъде до нас – най-близките ни хора. Говорете с тях, прекарайте време заедно, за да усетите, че те са вашата основа и ви подкрепят.

Отговорност. Тя е една от постоянно присъстващите теми не само за предприемачите, но и за всеки човек. Както споменах в Отговорността и нейните предизвикателства в start-up компании, основателят е отговорен за компанията, служителите, семейството си. А това понякога може да бъде прекалено силно усещане и чувство, че не можем да се справим с тежестта на тази отговорност. Това, което можем да направим, за да намалим силата на чувството за отговорност е да приемем, че решенията, които взимаме са най-добрите за текущата ситуация и че винаги мислим най-доброто за всички.

Баланс. Трудно е да поддържаме баланс между работа и личен живот когато говорим за старт-ъпи. Желанието да отделяме време, за да развием собствената си идея е голямо и често се превръща в дълги работни седмици, безсънни нощи и непрекъснат фокус върху работата. Не трябва да забравяме обаче да се погрижим за себе си. А това се изразява не само в повече физическа почивка и разнообразни дейности, но и прекарване на време със семейство и приятели. Положителните емоции и усещания, които ни носи това време могат да бъдат катализатор на по-добри идеи, как да направим процесите си по-ефективни и като цяло да ни помогнат да се чувстваме отпочинали и заредени с нова енергия, за да продължим напред.

Самота. Тя е част от живота на предприемача, но рядко се показва. Това е разбираемо, тъй като инвеститорите, клиентите или колегите рядко искат да видят друга роля освен тази на успешния и самоуверен предприемач. Затова често самотата се прикрива и не се споделя с никого. Това обаче може да има много тежки последствия за психичното ни здраве, тъй като може да доведе до тревожност, депресия и страх. Най-важното при всеки проблем е да осъзнаем, че имаме такъв. Но дори и да не сме стигнали до този момент, не забравяйте да говорите с близките си или пък с професионалист, който може да помогне, за да се намали чувството на самота. Споделянето понякога е част от решението на проблема ни, а когато говорим за самотност е много лесно да се затворим в себе си, за да не разочароваме околните.

Невидимите предизвикателства, с които се сблъскват предприемачите се случват на всеки. Трудно можем да ги избегнем изцяло. Това, което можем да направим обаче е да ги познаваме и когато ги усетим да вземем мерки. Говоренето за тези предизвикателства ни помага да ги осмислим, да създадем механизми, с които да ги посрещаме, но и да знаем, че можем да ги споделим свободно без да се тревожим как ще изглеждаме в очите на другите.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.entrepreneur.com/living/the-5-biggest-psychological-hurdles-of-entrepreneurship/269883

Photo credit: freepik.com

В много от статиите, книгите и новините, които четем за старт-ъп компании, се казва, че в голямата си част те се провалят. И това носи усещане за неизбежност. Може би е така, а може би не. Има често срещани грешки, които се правят от предприемачите когато започнат да развиват своята компания, но има и начини, по които тези грешки да се избегнат или поне да бъдат предотвратени доколкото е възможно.

Наемане на неправилния човек. В една голяма компания, която има много и различни служители, наемането на човек, който не е правилен за дадена роля, не е фатална грешка. Това е така, тъй като неговите функции могат да бъдат поети от други хора. Не е правилно, особено за усещането за справедливост и равнопоставеност между служителите, но се случва по-често отколкото си мислите. В един старт-ъп обаче, наемането на човек, който не върши това, за което сме го привлекли може да бъде решаващо за успеха на компанията. За да избегнете този сценарий не бързайте. Да, може да е от изключителна важност да разширите екипа си, но е по-добре да изчакате, за да намерите правилния специалист, отколкото да изгубите време в онбординг на неточния. Има няколко варианта, които може да изберете в подобни ситуации. Един от тях е да се обърнете към външен доставчик на дадена услуга – счетоводство, маркетинг, човешки ресурси. Има достатъчно фирми на пазара, които предлагат такива услуги и биха могли да свършат чудесна работа за управлението на тези функции докато намерите човек за ролята вътре в компанията. Друг начин, по който може да подходите е да опитате да привлечете специалисти, с които вече сте работили. Познавате ги, знаете силните и слабите им страни и по този начин може да прецените дали те биха паснали на позицията, която сте им отредили. Най-важното е да успеете да продадете идеята си. Когато говорим за старт-ъп трябва да вдъхновите хората около вас, да ги мотивирате и да им покажете как може да промените света заедно, така че те да поискат да участват с вас в това начинание.

Не можете да продавате. И това е напълно нормално. Продажбите не се отдават на всеки. Ако обаче на вас ви липсват такива умения, колкото и добър да е продукта или услугата, ще ви бъде трудно да търсите и намирате клиенти. Както и в горната точка, и тук е ключово какъв човек ще наемете, за да изпълнява ролята на продавач във вашата компания. Фокусирайте се върху числата, които ще ви предостави този специалист като препоръка, сверете ги с предишните му работодатели и направете собствено независимо проучване. Не забравяйте и за мрежата от контакти на този човек. Много по-лесно е да се достигне до потенциални клиенти ако познава повече хора и има топъл контакт с тях.

Прекарвате прекалено много време в търсене на финансиране. Да, финансите са основен фактор за развитието на всяка една компания. За старт-ъпите те са от ключово значение, особено в началото. Когато достигнете до момента, в който започвате да търсите външно финансиране, може да се увлечете и да забравите за другите си ангажименти. Въпрос, на който е важно да си отговорите в случая е дали вашата компания може да се лиши от уменията и ролята, която изпълнявате докато вие се опитвате да намерите финансиране. Естествено, най-добре е да има баланс между двете функции – търсенето на капитал и изпълняването на ежедневните ви задачи. Но се постарайте да поддържате този баланс, за да не изоставяте екипа си, като в същото време се опитате да осигурите и бъдещето на компанията си.

Разлики в ценностите и мотивацията. Тук визирам разлики между вас като основател на компанията и външни инвеститори, които сте привлекли. В даден етап от живота на компанията се наместват инвеститори, които осигуряват финансирането на старт-ъпа. Това, разбира се, е чудесно. Но е важно преди да допуснете външни хора в компанията си да уточните какви са техните мотиви за инвестиция. Да, всеки инвеститор търси възвръщаемост на капитала, който е вложил, но ако мотивацията и ценностите ви съвпадат, шансът за успех е още по-голям. Не подценявайте важността на това да бъдете на една страница с вашите инвеститори.

Избрали сте грешното име. Името на компанията ви е това, с което ще ви свързват вашите служители, клиенти и всички останали. Затова е важно да изберете правилното име. Не се спирайте на първото, което ви хрумва. Когато избирате име на компанията си, се опитайте да привлечете повече хора, които да участват в този процес. Може да направите сесия, в която да обсъждате само това. Спрете се на няколко крайни варианта – 4 или 5 и направете проучване сред потенциални клиенти, приятели, семейство, по какъв начин те свързват имената с вашата компания и онова, което предлагате. Отделете това време, тъй като след като веднъж сте започнали да работите и предлагате вашия продукт или услуга, смяната на името няма да бъде лесна. Асоциацията, която правят вашите служители и клиенти с името на компанията е важна за успеха ѝ.

Избягването на някои от най-често срещаните причини за провал на един старт-ъп не е лесно, но не е и невъзможно. Хубаво е да бъдем подготвени, доколкото можем, за евентуалните пречки по пътя и да имаме план как да ги избегнем. Голяма част от тези решения ще бъдат във вашите ръце, но не забравяйте да търсите и искате помощ от колеги и близки, на които можете да разчитате, за да ви дадат друга гледна точка или просто да обсъдите ситуацията.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.entrepreneur.com/starting-a-business/5-reasons-startups-fail-and-why-each-one-is-preventable/432587

Photo credit: freepik.com

Стресът е неразделна част от живота ни. Понякога може да е положителен в малки дози, но в повечето случаи е отрицателен. Мениджърите и предприемачите са подложени на постоянен стрес заради редица фактори в ежедневието си, които са свързани не само с компанията им, но и с личния живот. Отговорността за екипа и семейството, балансът между работа и личен живот, финансово състояние са само част от факторите, предизвикващи стресови състояния.

Когато нивата на стрес са малки и за кратък период от време, той може да ни помогне в ситуация, която изисква бърза реакция или ако сме застрашени от нещо. Натрупването на стрес и особено когато тялото е подложено на напрежение за дълъг период от време, може да има негативни последици върху психическото и физическото ни здраве.

Разбира се, всеки човек реагира по различен начин на стресови ситуации и се справя с тях чрез собствените си механизми. За да намалим влиянието на стреса обаче е важно да разберем, че има проблем и да приложим стратегии, за да го овладеем или предотвратим.

Обръщайте внимание на тялото си. Сигналите, които ни изпраща нашето тяло обикновено означават, че е хубаво да вземем мерки. Ускорен пулс, изпотяване, липса на концентрация са само част от сигналите, че тялото ни е подложено на стрес. Това, което можем да направим в такива случаи е поемем дълбоко дъх и да издишаме. Направете го няколко пъти, за да се опитате да успокоите дишането си.

Раздвижете се. Не случайно, спортуването е един от най-често препоръчваните начини за справяне със стреса. Когато се движим напрежението в тялото ни намалява, а в същото време се произвежда ендорфин, който е естествен болкоуспокоител и един от хормоните на щастието. Ако спортът не е вашето нещо, разходката също е много добър заместител.

Делегирайте. Хората в екипа ви са там, за да ви помогнат когато е нужно. Помислете кои задачи могат да бъдат извършени и от друг човек и се доверете, че това може да стане. Няма как да свършите всичко сами. Изберете да се фокусирате върху онези неща, които са важни и които вие трябва да свършите.

Потърсете помощ. Ако осъзнавате, че имате проблем и не успявате да се справите с него сами, поискайте помощ отвън. Тя може да е в лицето на приятели и семейство, но може да бъде и психолог или консултант на старт-ъп компании. Професионалната помощ е важна, тъй като ще имате с кого да поговорите спокойно и да споделите проблемите си.

Пишете. С непрекъснатата работа на лаптопи, телефони и всякакви други устройства, лесно забравяме да пишем на хартия. Воденето на тип дневник или просто записвайки задачите си ни дава перспектива и ни помага да структурираме мислите в главата си. Записването на проблемите, предизвикателствата или емоциите, които изпитваме действа като отдушник, ако нямаме възможност да говорим с някого в момента.

Действайте. Много често напрежението и притеснението от вземането на дадено решение ни изморяват както физически, така и психически. Затова е важно когато сме изправени на кръстопът да поемем по един път възможно най-бързо и да не влагаме емоционална и психическа енергия за прекалено дълго време. Да, някои решения изискват време и ресурси, но онези, които не са толкова важни, е хубаво да отлагаме дълго време, за да ги направим. Това носи излишно напрежение и стрес върху нас.

Казвайте не. Да се научим да казваме „Не“ е предизвикателно за много хора. Много по-лесно е да се съгласим, дори и за неща, които не искаме да правим, за да избегнем конфликт с други хора. Отказът обаче може да ни гарантира, че се фокусираме върху правилните неща за нас и нашата компания и да не влагаме време и ресурси, в задачи, които няма да ни донесат нищо.

Вземайте си почивка. Понякога изглежда, че предприемачите никога не почиват и в не малко случаи това е така. Важно е обаче да отделяте време, за да се „изключите“ от работа и да се фокусирате върху себе си. Изключете телефона си или се опитайте да не отговаряте на мейли и обаждания след работа. Звучи трудно и няма да се получи всеки ден, но когато се чувствате претоварени, опитайте да го направите и да отделите време само и единствено за себе си.

Стресът е част от ежедневието ни. Няма как да го премахнем изцяло. Когато обаче сме подложени на високи нива на стрес и работата ни предполага сблъсък с него всеки ден, е хубаво да намерим начини, за да се справяме с него. Те няма да работят винаги, но в дългосрочен план, създаването на полезни навици за намаляването на нивата ни на стрес, ще са много благоприятни за физическото и психичното ни здраве.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.entrepreneur.com/leadership/11-effective-ways-to-cope-with-entrepreneurial-stress/412401

Photo credit: freepik.com

В старт-ъп компаниите, предприемачите, нейните основатели, са включени във всеки аспект от управлението – от менажирането на персонала до вземането на решения. Особено в началото, процесът по предприемане на дадена стъпка изцяло пада върху създателя. На по-късен етап вече има специалисти, до които той/тя да се допита, но в повечето случаи крайното решение отново се взима от предприемача. Отговорността и предизвикателствата, които носи този процес са големи и могат да повлияят и на здравето.

Често когато се намираме в ситуация, изискваща вземане на решение, си задаваме въпроса кой е правилният и кой грешния път. Няма такъв. Има решения, които в текущия момент и базирайки се на информацията, с която разполагаме смятаме за по-добри и отговарящи на целите, които сме си поставили. Няма как да предвидим бъдещето, за да знаем дали решението ни ще доведе до успех или не. Понякога пътя, който сме избрали ще се окаже точно това, което сме искали, а понякога – не. Затова се учим от грешките си и трупаме информация, за да можем в бъдеще да избегнем ситуации, в които вече сме били.

Всеки човек взима решения по различен начин. Някои разчитат на много събрана информация, други се осланят на вътрешни усещания, трети просто избират едното и се надяват на най-доброто. За предприемачите е важно как взимат решения, тъй като от тях зависи успеха на компанията, както и заради отговорността, която носят за служителите си.

Хубаво е да имаме подход и структура когато вземаме решения. Както и няколко опорни точки, които да имаме предвид когато сме в такава ситуация. Разбира се, те не са общовалидни, но покриват важни фактори, касаещи компанията и хората в нея.

Въздействие върху компанията. Основните точки тук са да помислите колко време, пари и хора ще коства взетото решение. Водещи са числата. В повечето случаи те ще са ясни и ще можете да разчитате на тях. Задайте си следните въпроси. Колко пари ще струва да реализирате своето решение? Колко работно време ще коства на вас и екипа? Какви ще са приходите/разходите ако успеете или се провалите? Базирайки се на отговорите, които получите ще имате добра представа какви са опциите и коя е най-добрата за текущата ситуация. Тези въпроси са отправна точка, а и засягат най-важното в компанията – вас и хората. Тъй като именно екипът е онзи, които в крайна сметка ще изпълнява решението и ще бъде заедно с вас.

Бранд на компанията. Посланията, които давате на хората и марката, която изграждате и представяте, също са водещи при вземането на решения. Замислете се дали предприемането на дадена стъпка отговаря на компанията и онова, което тя продава на хората. Вземането на рискови решения понякога е успешна стратегия, но не винаги. Ако не сте сигурни какво да направите, придържайте се към бранда си и историите, които разказвате на потребителите.

Най-лошият сценарий. Какво е най-лошото, което може да се случи? Това е въпрос, който не трябва да забравяте. Ако отговорът е приемлив за вас и последствията няма да са катастрофални, това ще ви помогне при избора или ще наклони везната в една или друга посока. Разбира се, на всеки бизнес се налага в определен момент да предприема стъпки, които са по-рискови. Когато се намирате в такава ситуация, опитайте да съберете максимално много информация за възможните изходи и бъдете подготвени с план, ако нещата не проработят. Важно е да не забравяте, че вие носите отговорност не само за себе си, но и за вашия екип.

Най-добрият сценарий. Кое е най-доброто, което може да се случи? Мислете реалистично, но мащабно. Рядко си позволяваме да се надяваме на най-доброто от страх и притеснение, че то няма да се случи. Хубаво е да си позволите тези мисли и да си представите какво ще се случи, ако решението, което сте взели е много успешно. Това ще ви позволи да видите дали пътя, който си представяте съответства на поставените цели и дали е онова, към което вие и екипа се стремите.

Какво ще ви струва. Вземането на едно решение обикновено означава изоставянето на други възможности. Помислете какви са ресурсите, които ще вложите ако кажете да, но и ако кажете не. Понякога възможностите, които са появяват пред нас трябва да бъдат взети максимално. Отлагането или изчакването на по-добра такава не винаги е хубаво и може да ни коства повече, отколкото ако сме казали да навреме.

Слушайте инстинкта си. Интуиция, инстинкт или шесто чувство, както някои го наричат, са считани за неща, на които не разчитаме обикновено. А още по-малко можем да обясним логично. Интуицията е съвкупност от всичките ни преживявания, които формират несъзнателни процеси в ума ни, които понякога ни позволяват да вземаме решения без да влагаме време и усилия, за да претеглим опциите си. Затова е хубаво да събираме данни и информация, но и да имаме предвид и вътрешните усещания и какво ни казват те.

Способностите на екипа. Колкото и умения и знания да имате, няма как да ги сравнявате с екип, пълен с експерти. Да, понякога решенията ще са изцяло ваши, но в други ситуации е хубаво да отстъпите това решение на екипа си. Важно е да знаете кога е този момент и да се доверите на мнението им.

Процесът по вземане на решение е съпътстван от много въпроси и хипотетични ситуации. Обикновено, решението, което взимаме в дадена ситуация ни се струва правилно, спрямо факторите, които претегляме в текущия момент. Чак след време обаче, можем наистина да оценим дали то е било правилно или не. Важно е когато сме изправени пред кръстопът да разполагаме с максимална информация за възможните изходи, да не забравяме, че носим отговорност за служителите си, но и понякога да послушаме интуицията си и какво ни казва тя.  

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.forbes.com/sites/yec/2020/02/05/the-seven-step-process-for-entrepreneurial-decision-making/?sh=2ca301f15527

Photo credit: freepik.com

Предприемачеството и свързаните с него успехи, независимост и създаване на нещо ново, са привлекателна идея. Особено в последните години и с развитието на дигиталната свързаност все повече хора се стремят да станат предприемачи. Виждаме и четем историите на успешни хора, които са постигнали големи резултати с компанията, която са създали. Много малко обаче се говори за това какво е коствало на тези специалисти изграждането и развитието на техния старт-ъп. И как психичното здраве на предприемачите се влияе от ролята, която изпълняват.

Психичното здраве е тема, която на много места е все още табу. Трудно приемаме, че хора, които изглеждат силни, ръководят бизнес и носят отговорност за компанията и служителите си, могат да имат проблеми с психичното си здраве. Но в действителност нещата са доста по-различни. Според изследване на Майкъл Фрийман в САЩ, 72% от предприемачите (250 човека) са показали признаци на влошено психично здраве. Най-честите проявления са тревожност, депресия и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.

До тези психични проблеми се стига най-често заради самота и огромното напрежение, под което са поставени предприемачите. В Негативната страна на предприемачеството: самотата, говорих за самотата и какво можем да направим, за да я предотвратим поне малко. Тя е част от пътя на предприемача, тъй като онова, с което той се занимава, трудно бива разбрано от околните. Напрежението е всекидневно и е свързано с взимането на решения, управлението на хора и фокуса върху развитието и успеха на старт-ъп компанията.

Какво обаче може да се направи, за да се намали влиянието на тези фактори върху психичното здраве? Едно от първите неща е да осъзнаем, че имаме проблем. Да, този момент не идва просто така и обикновено осъзнаването се случва когато вече са налице поражения. Въпреки това, осъзнаването, че нещо се случва е първата стъпка към решаването на проблема.

За да потърсим начин за справяне и да се опитаме да възстановим психичното си здраве, можем да направим няколко неща.

Отделете време за себе си. Наясно сме, че предприемачеството и развиването на старт-ъп са работа 24/7. Но докато се борим за успеха на компанията, не трябва да забравяме, че трябва да се борим и за себе си и собственото си здраве. Може да изглежда трудно, но опитайте да отделяте време само за вас. Това са моменти, в които да се погрижите за себе си, не само физически, но и ментално. Може да четете, да прекарвате време със семейство и приятели, да упражнявате хобито си. Тези почивки са много по-ценни отколкото си мислите, защото ви зареждат с положителна енергия и дават на тялото и ума ви почивка от работата.

Потърсете професионална помощ. Стигмата на посещаването на психолог или консултант, с който да разговаряте, вече не е толкова голяма. Никой няма да ви помисли за луд. Споделянето на всичко онова, което ви тревожи или тежи, само ще ви накара да се почувствате по-добре. Професионалистът ще ви помогне да се справите с тежките моменти и ще ви покаже как да се справите ментално когато нещата станат прекалено тежки за вас. Той/тя могат да ви научат как от рано да усещате симптомите на влошено психично здраве и как да ги предотвратите Понякога половината решение на един проблем е да говорим за него. Затова направете именно това.

Погрижете се за себе си. Постоянното напрежение, под което сте подложени оказва влияние не само върху психичното здраве, но и върху тялото ви. Не забравяйте да се погрижите и за него. Внимавайте с храната, която приемате и се стремете тя да е достатъчно богата на ценни съставки, които да ви дадат сила и енергия. Съня също е важна част за възстановяването на тялото и ума. Да, със сигурност ще имате безсънни нощи или такива, в които спите по 3-4 часа, но не ги превръщайте в ежедневие. Спортът също е нещо, което допринася за доброто състояние не само на тялото, но и на ума. Ако не обичате да спортувате, може да се разхождате. Ходенето е терапевтично действие, тъй като не изисква големи мисловни усилия. Може да се наслаждавате на околностите си и да се „изключите“.

В предприемачът виждаме човек, който е успешен, силен и който сякаш не може да се провали. Психичното здраве обаче не се вижда и е хубаво да започнем да му обръщаме повече внимание. Не си се провалил ако потърсиш помощ или ако имаш нужда да говориш с професионалист за предизвикателства, с които се сблъскваш. Напротив, това може само да помогне, за да продължиш по пътя на развитието на старт-ъпа си. Здрав дух в здраво тяло, са казали хората, и са много прави. Важно е да се погрижим не само за физиката си, но и за ума.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.entrepreneur.com/living/5-ways-to-protect-your-mental-health-as-an-entrepreneur/438427

Photo credit: freepik.com

В предишната статия Синдром на основателя – част 1 очертах какво представлява той и кои са основните симптоми, свързани с него. В продължението ще поговорим какви мерки могат да бъдат предприети, за да се намали неблагоприятното влияние ако основателя продължава да е част от компанията. В някои случаи обаче се налага той да си тръгне, за да може старт-ъпът да продължи своя успех.

Първата стъпка от решаването на един проблем е да осъзнаем, че имаме такъв. Когато предприемач има синдром на основателя, може да бъде много трудно да осъзнае, че изобщо има някакво затруднение, което той създава. За него действията, които предприема и начина, по който управлява компанията могат да са чудесни, но отстрани да изглежда по друг начин. В такъв случай справянето с проблема трябва да дойде от управляващия борд (ако има такъв) или от лидерите в компанията. Това обикновено са специалисти на високи позиции и ръководители на екипи, които участват във вземането на решения. Има няколко стъпки, които е хубаво да се предприемат ако се установи синдром на основателя.

Фокус върху мисията на компанията. Ако установите, че мисията и целта на старт-ъпът са застрашени по някакъв начин и не се гарантира успех с действията на основателя, тогава мерките е хубаво да бъдат взети веднага. Загубата на фокус върху по-голямата картина и вглеждането в детайли могат да изкривят представата на лидера кое е правилното за неговата компания. Отделете време да проследите действията на предприемача и да съберете достатъчно данни и наблюдения за неговото поведение, за да може да покажете нагледно дали и по какъв начин неговите действия влияят върху компанията.

Адресиране на проблема. Това е една от най-трудните части. Да кажем на някого, че има проблем не е приятно изживяване за нито една от страните. Въпреки това, в случай, че има проблем, това е стъпка към неговото разрешаване. Подходете с тактичност, без нападане към личността на човека и отделете време, за да помислите как най-добре да бъде съобщено на основателя. По всяка вероятност той ще се чувства застрашен и нападнат от това, което чува. Затова е хубаво да се фокусирате върху действия и примери, свързани с компанията и нейното управление и да избягвате разговори, свързани с лични характеристики.

Потърсете нов подход. Ако все пак ситуацията не позволява на основателя да продължи да бъде част от компанията и проблема може да бъде решен единствено с неговото напускане, е хубаво да потърсите нов подход и човек, който да застане начело на екипа. Не се опитвайте да търсите подобен специалист, защото това може да доведе до повторение на ситуацията, в която се намирате. В допълнение, компанията вече се намира на различен етап от развитието си и вероятно се нуждае от специалист с различни умения, който да продължи да я развива успешно. Най-добрият начин да стане това е да промотирате вътрешно човек, който познава компанията и нейните особености. Ако това обаче не е възможно, ще се наложи да привлечете външен специалист. Не забравяйте да отделите време, за да проведете достатъчно детайлни срещи с него/нея, за да сте сигурни, че той/тя е правилния избор.

Ако вие сте основателя и сте осъзнали, че имате проблем, има няколко неща, които може да направите. Все пак е важно компанията ви да може да съществува и без вас.

Изградете силен лидерски екип. Делегирането на отговорности и задачи към хора, които ръководят екипи и на които имате доверие е част от процеса по намаляване на вашите задължения. Дайте им повече свобода за действие и особено за вземането на решения. Щом са на тези позиции, те познават добре вашата компания. Тази промяна не е лесна, нито бърза. Но така си гарантирате изграждането на силен екип от различни хора, които заедно могат да бъдат водени от обща цел.

План за наследство. В определен момент от развитието на един старт-ъп е хубаво да се помисли за наследяването на ключовите позиции, свързани с управлението и ръководенето. Няма как да очаквате, че един човек ще остане през целия си живот на една позиция и затова е хубаво да имате резервен план за действие. Определете специалисти, които смятате, че притежават лидерски качества и могат да се справят със задачата и започнете да ги обучавате и развивате, така че когато дойде момента, те да бъдат подготвени за определената им роля. Ако не можете да се справите сами с това, може да използвате услугите на външен консултант, който да помогне за процеса.

Нещо, което може да направите, за да сте наясно дали имате проблем или не, е да поговорите с някого. Дали това ще бъде психолог, консултант или близък човек зависи от вас. Разговорите със специалист, който знае какво представлява синдромът на основателя, ще ви помогнат да сте наясно дали при вас започва да се оформя подобен проблем. В допълнение, този специалист ще ви помогне да избегнете навлизането в подобна ситуация или да минимализира негативните влияния на синдрома върху компанията, но и върху самите вас.

Справянето със синдрома на основателя не е лесна задача. Ако самият той/тя осъзнава, че има такъв проблем е хубаво да потърси помощ както вътре в компанията, така и навън. Когато липсва такова осъзнаване, комуникирането на проблема е най-трудната част и е хубаво да се внимава за начина, по който ще бъде съобщен. Фокусът, независимо от ситуацията обаче трябва да остане върху компанията и нейното развитие и това да е водещото в намирането на начини, по които да се преодолее създалата се ситуация.

Оригиналните статии, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.forvis.com/article/2022/08/dealing-founder-s-syndrome
https://bloomerang.co/blog/how-to-survive-nonprofit-founders-syndrome/

Photo credit: freepik.com

Основаването на компания и нейното развитие е свързано с много усилия, жертви и вложени ресурси от страна на предприемачите. Именно те са хората с първоначалната идея, която искат да развият и да направят успешна. В началните етапи на развитие, основателя и хората, включени в компанията обикновено са малко на брой, а задачите и отговорностите са много. Предприемачите са онези, които се нагърбват с почти всеки аспект от оперативната част и изпълнението на различни задачи – продажби, търсене на инвеститори, администрация и много други. С увеличаването на екипа и развиването на компанията обаче, предприемачите могат да се окажат в позицията, в която страдат от т.нар. Синдром на основателя.

Синдромът на основателя се изразява в трудност от страна на предприемача/основателя да делегира задачи, да възпрепятства нови идеи от страна на екипа и да упражнява контрол върху всеки аспект в компанията. Това води със себе си проблеми и предизвикателства за екипа, както и за продължаващото развитие на старт-ъп-а.

Има три основни „симптома“ на този синдром, които обхващат различни аспекти.

Влияние. Както споменах, в началото на един старт-ъп, основателят е онзи, който отговаря за изпълнението на почти всички задачи, свързани с управлението. С развитието на компанията се привличат хора, които имат различни умения и силни страни и които е хубаво да бъдат включени в процеса по взимане на решения. Лидерите, които не са сигурни в себе си и в хората, които са наели, ще продължат да настояват да взимат всички решения еднолично. Характерно за синдрома е усещането, че само основателя е този, който знае всичко и може да вземе най-правилното решение. Липсата на доверие към екипа също липсва, затова и цялата власт се съсредоточава в един човек.

Отрицание. Знанието, че нещо трябва да се промени в организацията не означава, че то ще се случи. Много често лидерите осъзнават, че с разрастването на компанията идват промени и адаптиране към новото статукво. Това може да се изразява в търсене на нови пазари, премахване на продукти/услуги, които не са успешни или нещо друго. Въпреки това, ако основателят се намира в отрицание за промените, които следва да настъпят, той/тя ще държат да се придържат към вече установените начини на действие, които са били успешни в началните етапи на компанията.

Липса на поглед за бъдещето. Тук основателят не вижда голямата картина, а се фокусира само върху текущите задачи и представяне на компанията. Обикновено предприемачите са визионери, които търсят нови и нови идеи непрекъснато. Фокусът изцяло върху текущия момент лишава лидера от цялостна концепция за развитието на компанията и това може да доведе до провал ако не се вземат мерки навреме.

Синдром на основателя е нещо, с което много основатели се сблъскват. Всъщност той е характерен и за хора, които са на лидерски позиции дълго време, тъй като създава чувство за собственост на компанията, в която работят. Синдромът може да причини много щети и да доведе до провал на компанията, тъй като няма как само един човек да е отговорен за всеки аспект от управлението на развитието. В следващата статия ще разгледам как да се справим с предизвикателствата на синдрома, но най-важното, с което е хубаво да започнем е да осъзнаем, че имаме проблем и е нужно да потърсим външна помощ, за да се справим с него.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.forvis.com/article/2022/08/dealing-founder-s-syndrome

Photo credit: freepik.com