Автор: Наталия Цветанова (Page 1 of 9)

Перфекционизмът е стремеж към съвършенство. В по-широко му обяснение се добавя и че той е свързан с непрекъснато чувство на тревожност, а тя е вредна за психическото и емоционалното ни здраве. Всеки един от нас е имал моменти, в които е бил перфекционист и е търсел непрекъснато начин как да направи едно нещо по-хубаво. В тези моменти обаче, рядко сме доволни от крайния резултат, защото той никога не е достатъчно добър.

Стремежът към съвършено изпълнение на задачите има положителни и отрицателни страни, но много често ни пречи да доведем даден проект до край и да не се разочароваме от себе си. Ето защо е важно да се фокусираме върху прогреса на една задача или проект, с които сме се захванали, а не да търсим момента, в който всичко ще бъде съвършено.

Добро, по-добро, най-добро.

Започването на проект или задача винаги е свързано с много трудности. В голяма част от случаите имаме представа как трябва да изглежда завършеният продукт. Това обаче е и нещото, което ни спъва и пречи да обявим задачата за приключена. Ето защо е хубаво да се фокусираме върху отделните стъпки при изпълнението и да ги подобряваме, но без да се стремим към съвършенство. Завършете проекта си, обявете го за готов и го пуснете в действие. След това вече добавяйте, променяйте и настройвайте, за да го направите още по-добър.

Учете се докато изграждате.

С развитието на бизнеса, идват новите идеи, подобренията и ученето как да направим нещата по-добри. Това е основният ви фокус. Стремежът към перфекционизъм може само да попречи на израстването ви като предприемачи и да окаже влияние и върху бизнеса. Когато едно нещо е готово, го обявете за такова и търсете начини да го подобрите с трупането на нови знания и умения. Но се опитайте да не отлагате пускането на продукт/услуга, само защото не е перфектно.

Перфекционизмът е упоритост, мотивация, стремеж към съвършенство. Той обаче е и тревожност, че онова, върху което работим не е достатъчно добро, хубаво или работещо. За да не бъдем спирани от вътрешния си стремеж към перфекционизъм, е хубаво да погледнем на нещата като процес и план със стъпки, които е добре да следваме. Едно нещо никога няма да е достатъчно добро ако ние самите не го приемем за такова.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.entrepreneur.com/growing-a-business/perfectionism-could-be-holding-you-back-how-to-change/446368

Photo credit: freepik.com

Ежедневието ни е изпълнено с много различни задачи, свързани не само с професионалния, но и с личния ни живот. Това се отнася до всеки човек, независимо каква е сферата му на работа. За предприемачите, балансирането между дейности, които обхващат различни аспекти е още по-валидно. Понякога обаче, се озоваваме в ситуация, в която започваме да отлагаме извършването на дадена задача. Това може да се дължи на различни фактори, но най-честите са от страх да не се справим, защото задачата е скучна или просто защото имаме по-важни неща за вършене. Отлагането да извършим дадена дейност обаче е като домино ефект – колкото повече отлагаме, толкова повече не искаме да свършим дадената задача. А след нея, започват да се натрупват и други такива.

Как можем да спрем да отлагаме задачите си? С прости и лесни стратегии и план за действие, които да ни помогнат да разпределим времето си правилно. А в края на деня, да останем с усещането, че сме свършили всички неща, които сме си поставили като цел и да сме удовлетворени от себе си.

Приоритизирайте и планирайте. Първата стъпка, с която да подредите дейностите си е да изготвите план за действие. Той може да се отнася както за дългосрочни, така и за краткосрочни цели, включително и за ежедневните задачи. Когато напишете какво имате да свършите за деня, така ще имате по-ясна представа. След това, подредете по важност задачите си, като започнете с онези, които са най-спешни. По този начин си създавате структура, към която да се придържате за деня и да не се разпилявате. Освен това, когато напишете и онези задачи, които искате да отложите, ги превръщате в част от целите, които трябва да постигнете. А усещането, че сте постигнали всичко, което сте си задали в началото на деня е безценно. За да ви е по-лесно и да не пропуснете или отложите задача, използвате дневник или приложение, в което да записвате to-do листа си. Така няма да пропуснете нищо.

Разделете задачите на по-малки. Една от най-големите пречки за отлагането на задачи е усещането, че дадена задача ще ни коства много време. Затова най-доброто, което може да направите е да я разделите на по-малки стъпки, които да следвате. В допълнение си сложете краен срок за завършването на всяка стъпка. По този начин, може лесно да следите прогреса си и да имате усещането, че малко по малко се справяте със задачите си, особено ако те са трудни и предизвикателни. Постигането на малки цели носи чувство на удовлетвореност и мотивация.

Премахнете разсейването. Разсейването е една от главните пречки за продуктивност. За да се предпазите максимално от него, може да направите няколко неща. Почистете работно си място, използвайте слушалки, изключете известията на телефона и лаптопа си. Ако работите в офис или споделено пространство, споделете на колегите си, че ако сте със слушалки, не бива да ви безпокоят. Така ще си осигурите възможност да работите без да ви прекъсват и ще постигнете целите си. Разбира се, не забравяйте да си взимате и почивка. Това е най-добре да бъде правено между задачите. Когато завършите една дейност, си починете. По този начин ще се разсеете и ще се подготвите ментално за следващото предизвикателство.

Подредете работното си място. Това се отнася не само за бюрото/масата, на която работите, но и за виртуалното ви пространство. Отлагането на една задача често е свързано с това, че не намираме даден файл или информация, която да ни помогне да продължим. За да избегнем това е хубаво да сме подредени. Освен физическото пространство около нас и разхвърляните листа, е нужно да обърнем внимание и на виртуалното. Подредете десктопа си, създавайте различни папки и слагайте в тях информация така че когато ви потрябва да знаете точно къде да я намерите.

Отговорност и следене на прогреса. Когато говорим за отлагане на задачи, отговорността е ключова. За да не отлагаме, е нужно да държим себе си отговорни за свършването на дадена задача. Тъй като това не е лесно, може потърсим помощ в лицето на колега, ментор или приятел. Така знаем, че е нужно да споделим какво сме свършили пред друг, като това помага за разсейването, а допълнително ни и мотивира, за да заявим, че сме приключили всичките си задачи.

Съвет от мен. За да бъдете фокусирани и да се разсейвате по-малко, може да използвате техниката на Помодоро (https://todoist.com/productivity-methods/pomodoro-technique). Как работи тя. Настройте таймер за 25 минути и се опитайте да работите в тази рамка без да се разсейвате. След като времето изтече, си вземете 5 минути почивка и преминете към следващата задача. Повторете този цикъл 4 пъти (тоест 2 астрономически часа) и направете по-дълга почивка за 15-20 минути. По този начин оставате фокусирани, а почивките помагат да не се изморите прекалено много.

Отлагането на задачи е нещо, с което всеки се е сблъсквал. Понякога го правим, защото онова, което трябва да свършим не ни предизвиква, скучно е или пък ни се струва прекалено дълго като времетраене. С отлагането обаче, задачите се натрупват, пропускаме важни неща или накрая забравяме да свършим нещо. За да не се озовем в такава ситуация е важно да имаме план за действие и да се опитаме да си създадем структура, която да следваме. А в края на деня, когато сме приключили всичките си задачи ще бъдем удовлетворени от себе си и още по-мотивирани да гледаме напред.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.entrepreneur.com/green-entrepreneur/6-strategies-to-beat-procrastination-and-increase/445924

Photo credit: freepik.com

Наименованието старт-ъп носи в себе си определена атмосфера и представа. Картината, която изниква е на мотивирани предприемачи с идея за продукт или услуга, които да носят добавена стойност и да променят ежедневието ни. Има много определения какво всъщност е една старт-ъп компания. От ново бизнес начинание до компания/проект, които са развивани от предприемач с цел да се валидира скалируем бизнес модел.

Всяка новосъздадена компания е старт-ъп. С развитието си, увеличаването на екипа, потребителите и приходите си обаче, тази компания се променя. Тогава идва въпроса дали все още можем да се наречем старт-ъп. Точни критерии кога една компания вече не е старт-ъп няма. Има много и различни мнения по въпроса. Тук ще дам няколко етапа, които ако са достигнати, по-скоро можем да не мислим за компанията си като старт-ъп.

Продукт и предлагане на пазара (Product-market fit). Всяка нова компания има идея за продукт или услуга, които иска да предлага на максимално много потребители. Когато продукта се продава добре, привлича нови потребители и стъпва на нови пазари, тогава компанията е успяла да валидира първоначалния си бизнес модел и той е успешен. Тоест когато продукта или услугата са излезли от фазата на прототип и се продават във финален и работещ вариант, тогава може да се смята, че компанията вече не е старт-ъп.

Скалируемост (Scale). Тя обикновено се измерва с три метрики – приходи, брой служители и пазарна оценка, според Алекс Вилхелм, Главен Редактор на TechCrunch. Допълнително може да включва и „възраст“ на компанията. Ако старт-ъпа е над 5 години, тогава вече не е старт-ъп. Метриките, които определят дали една компания е старт-ъп или не, следват правилото 50-100-500. Какво означава това. Ако компанията е надминала 50$ млн. очаквани приходи за период от 1 година напред, има над 100 служители и е оценена на 500$ млн., тогава вече не е старт-ъп. Разбира се, това е само една гледна точка, тъй като няма точно установени критерии кога се променя статуса на един старт-ъп. Едно нещо, което е сигурно обаче е ако компанията е излязла на фондовата борса, тогава със сигурност не може да се нарече старт-ъп.

Доходност. Друга метрика за промяна на статуса е доходността. Не само приходите, които компанията получава, а и печалбата, която остава след разходите. Доходността измерва ефективността на компанията и че тя може да възвърне първоначалните инвестиции вложени в нея.

Стандартизация на процеси. Друга индикация, че компанията вече не е старт-ъп е когато стане по-бюрократична. Установяването и стандартизирането на процеси и процедури на работа във всеки аспект от управлението на компанията, обикновено е знак, че вече не сте старт-ъп. Формализирането на роли, йерархия и фокус върху оперативната работа и стабилизирането на дейностите, може да се приеме за промяна на статуса от старт-ъп в малък или среден бизнес.

Всички тези фактори са начин за категоризиране. Старт-ъп компаниите и начина на мислене, който носи това определение са свързани с иновативност и креативно мислене. Много компании държат да се наричат старт-ъпи именно заради това. Преминаването в друга категория обикновено е свързано с по-бавни и тромави процеси по вземане на решения и промени. Затова и не малко предприемачи целят да избегнат подобни конотации с техните компании. В крайна сметка, независимо как се нарича компанията, е важно каква е атмосферата и културата в нея, както и какви са асоциациите и усещанията и преживяванията на хората, свързани с нея.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.eu-startups.com/2021/03/when-is-a-startup-no-longer-a-startup/

Photo credit: freepik.com

Предприемачеството и развиването на собствена компания е свързано с редица предизвикателства. Финансиране, намиране на правилните специалисти и изграждането на екип са част от оперативните проблеми, с които се сблъсква всеки старт-ъп. Невидимите предизвикателства обаче са онези, които могат да повлияят сериозно не само на нас като личности, но и на компанията като цяло. Те са свързани с психологическите трудности, с които предприемачите се сблъскват при развитието на идеята си.

Невидимите предизвикателства могат да се появят спонтанно от създала се ситуация или да се натрупват заради високи нива на стрес, свързани с професията предприемач. Те могат да окажат влияние върху вземането на решения, самочувствието ни, удовлетвореността от работата. Всеки човек се сблъсква с тях в даден момент от личностното и професионалното си развитие. Но е важно да знаем кои са те и как да ги идентифицираме, за да потърсим помощ, когато ни е нужна.

Несигурност. Тя е навсякъде около нас. При старт-ъп компаниите, тя е в почти всеки аспект. Дали проучването на пазара е правилно, дали бизнес планът ще бъде успешен на практика, дали продукта или услугата ще имат въздействието върху потребителите, което очакваме. Няма как да знаем какъв ще е крайният резултат. Това, което можем да направим е да приемем тази несигурност. Без малко риск, няма награда. А за предприемачите това е един от водещите мотиви. Запитайте се кое е най-лошото, което може да се случи. Тъй като обикновено си представяме невъзможни сценарий, в които целият ни живот се променя коренно. В повечето случаи реалността е много по-благосклонна към нас, а най-лошото, което може да се случи е да се научим от грешката си и да погледнем към бъдещето с ново знание.

Нестабилност. Както несигурността, нестабилността на старт-ъп компаниите е задължителна част от развитието, особено в началото. Върхове и спадове в продажбите, напускане на служители, липса на финансиране са само част от трудностите, които старт-ъпите усещат. Тази несигурност може да окаже силно влияние върху психичното ни здраве и да ни кара да се откажем от начинанието си. Нещо, което може да помогне в такива моменти е създаването на рутина, структура и добра основа за нещата, върху, които имаме влияние. Това засяга ежедневните ни задачи, но и връзките ни с приятели, семейство и хора, на които можем да се доверим. Когато изпитваме несигурност, най-често се връщаме към корените си и онова, което ни е познато и знаем, че винаги ще бъде до нас – най-близките ни хора. Говорете с тях, прекарайте време заедно, за да усетите, че те са вашата основа и ви подкрепят.

Отговорност. Тя е една от постоянно присъстващите теми не само за предприемачите, но и за всеки човек. Както споменах в Отговорността и нейните предизвикателства в start-up компании, основателят е отговорен за компанията, служителите, семейството си. А това понякога може да бъде прекалено силно усещане и чувство, че не можем да се справим с тежестта на тази отговорност. Това, което можем да направим, за да намалим силата на чувството за отговорност е да приемем, че решенията, които взимаме са най-добрите за текущата ситуация и че винаги мислим най-доброто за всички.

Баланс. Трудно е да поддържаме баланс между работа и личен живот когато говорим за старт-ъпи. Желанието да отделяме време, за да развием собствената си идея е голямо и често се превръща в дълги работни седмици, безсънни нощи и непрекъснат фокус върху работата. Не трябва да забравяме обаче да се погрижим за себе си. А това се изразява не само в повече физическа почивка и разнообразни дейности, но и прекарване на време със семейство и приятели. Положителните емоции и усещания, които ни носи това време могат да бъдат катализатор на по-добри идеи, как да направим процесите си по-ефективни и като цяло да ни помогнат да се чувстваме отпочинали и заредени с нова енергия, за да продължим напред.

Самота. Тя е част от живота на предприемача, но рядко се показва. Това е разбираемо, тъй като инвеститорите, клиентите или колегите рядко искат да видят друга роля освен тази на успешния и самоуверен предприемач. Затова често самотата се прикрива и не се споделя с никого. Това обаче може да има много тежки последствия за психичното ни здраве, тъй като може да доведе до тревожност, депресия и страх. Най-важното при всеки проблем е да осъзнаем, че имаме такъв. Но дори и да не сме стигнали до този момент, не забравяйте да говорите с близките си или пък с професионалист, който може да помогне, за да се намали чувството на самота. Споделянето понякога е част от решението на проблема ни, а когато говорим за самотност е много лесно да се затворим в себе си, за да не разочароваме околните.

Невидимите предизвикателства, с които се сблъскват предприемачите се случват на всеки. Трудно можем да ги избегнем изцяло. Това, което можем да направим обаче е да ги познаваме и когато ги усетим да вземем мерки. Говоренето за тези предизвикателства ни помага да ги осмислим, да създадем механизми, с които да ги посрещаме, но и да знаем, че можем да ги споделим свободно без да се тревожим как ще изглеждаме в очите на другите.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.entrepreneur.com/living/the-5-biggest-psychological-hurdles-of-entrepreneurship/269883

Photo credit: freepik.com

В много от статиите, книгите и новините, които четем за старт-ъп компании, се казва, че в голямата си част те се провалят. И това носи усещане за неизбежност. Може би е така, а може би не. Има често срещани грешки, които се правят от предприемачите когато започнат да развиват своята компания, но има и начини, по които тези грешки да се избегнат или поне да бъдат предотвратени доколкото е възможно.

Наемане на неправилния човек. В една голяма компания, която има много и различни служители, наемането на човек, който не е правилен за дадена роля, не е фатална грешка. Това е така, тъй като неговите функции могат да бъдат поети от други хора. Не е правилно, особено за усещането за справедливост и равнопоставеност между служителите, но се случва по-често отколкото си мислите. В един старт-ъп обаче, наемането на човек, който не върши това, за което сме го привлекли може да бъде решаващо за успеха на компанията. За да избегнете този сценарий не бързайте. Да, може да е от изключителна важност да разширите екипа си, но е по-добре да изчакате, за да намерите правилния специалист, отколкото да изгубите време в онбординг на неточния. Има няколко варианта, които може да изберете в подобни ситуации. Един от тях е да се обърнете към външен доставчик на дадена услуга – счетоводство, маркетинг, човешки ресурси. Има достатъчно фирми на пазара, които предлагат такива услуги и биха могли да свършат чудесна работа за управлението на тези функции докато намерите човек за ролята вътре в компанията. Друг начин, по който може да подходите е да опитате да привлечете специалисти, с които вече сте работили. Познавате ги, знаете силните и слабите им страни и по този начин може да прецените дали те биха паснали на позицията, която сте им отредили. Най-важното е да успеете да продадете идеята си. Когато говорим за старт-ъп трябва да вдъхновите хората около вас, да ги мотивирате и да им покажете как може да промените света заедно, така че те да поискат да участват с вас в това начинание.

Не можете да продавате. И това е напълно нормално. Продажбите не се отдават на всеки. Ако обаче на вас ви липсват такива умения, колкото и добър да е продукта или услугата, ще ви бъде трудно да търсите и намирате клиенти. Както и в горната точка, и тук е ключово какъв човек ще наемете, за да изпълнява ролята на продавач във вашата компания. Фокусирайте се върху числата, които ще ви предостави този специалист като препоръка, сверете ги с предишните му работодатели и направете собствено независимо проучване. Не забравяйте и за мрежата от контакти на този човек. Много по-лесно е да се достигне до потенциални клиенти ако познава повече хора и има топъл контакт с тях.

Прекарвате прекалено много време в търсене на финансиране. Да, финансите са основен фактор за развитието на всяка една компания. За старт-ъпите те са от ключово значение, особено в началото. Когато достигнете до момента, в който започвате да търсите външно финансиране, може да се увлечете и да забравите за другите си ангажименти. Въпрос, на който е важно да си отговорите в случая е дали вашата компания може да се лиши от уменията и ролята, която изпълнявате докато вие се опитвате да намерите финансиране. Естествено, най-добре е да има баланс между двете функции – търсенето на капитал и изпълняването на ежедневните ви задачи. Но се постарайте да поддържате този баланс, за да не изоставяте екипа си, като в същото време се опитате да осигурите и бъдещето на компанията си.

Разлики в ценностите и мотивацията. Тук визирам разлики между вас като основател на компанията и външни инвеститори, които сте привлекли. В даден етап от живота на компанията се наместват инвеститори, които осигуряват финансирането на старт-ъпа. Това, разбира се, е чудесно. Но е важно преди да допуснете външни хора в компанията си да уточните какви са техните мотиви за инвестиция. Да, всеки инвеститор търси възвръщаемост на капитала, който е вложил, но ако мотивацията и ценностите ви съвпадат, шансът за успех е още по-голям. Не подценявайте важността на това да бъдете на една страница с вашите инвеститори.

Избрали сте грешното име. Името на компанията ви е това, с което ще ви свързват вашите служители, клиенти и всички останали. Затова е важно да изберете правилното име. Не се спирайте на първото, което ви хрумва. Когато избирате име на компанията си, се опитайте да привлечете повече хора, които да участват в този процес. Може да направите сесия, в която да обсъждате само това. Спрете се на няколко крайни варианта – 4 или 5 и направете проучване сред потенциални клиенти, приятели, семейство, по какъв начин те свързват имената с вашата компания и онова, което предлагате. Отделете това време, тъй като след като веднъж сте започнали да работите и предлагате вашия продукт или услуга, смяната на името няма да бъде лесна. Асоциацията, която правят вашите служители и клиенти с името на компанията е важна за успеха ѝ.

Избягването на някои от най-често срещаните причини за провал на един старт-ъп не е лесно, но не е и невъзможно. Хубаво е да бъдем подготвени, доколкото можем, за евентуалните пречки по пътя и да имаме план как да ги избегнем. Голяма част от тези решения ще бъдат във вашите ръце, но не забравяйте да търсите и искате помощ от колеги и близки, на които можете да разчитате, за да ви дадат друга гледна точка или просто да обсъдите ситуацията.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.entrepreneur.com/starting-a-business/5-reasons-startups-fail-and-why-each-one-is-preventable/432587

Photo credit: freepik.com