Месец: юни 2022

Когато чуете думата предприемач какво си представяте? В моята глава се появява образът на млад мъж, около 30-годишен, който има блестяща идея с добавена стойност за обществото. И може би е точно така или пък не точно. Според проучване на Пиер Азулей (Pierre Azoulay) и колеги, публикувано в Harvard Business Review, средната възраст на успешните предприемачи е 45 години. Основният фактор, който се разглежда в това проучване, е професионалният опит на тези специалисти и как той стои зад успеха на техните компании. Според Азулей, по-голям шанс за успех имат по-зрелите специалисти заради натрупаните умения и квалификации. Дори имена като Бил Гейтс, Стив Джобс и Джеф Безос, давани като пример безброй пъти, стават лидери на пазара в секторите си когато са на средна възраст.

За създаването на една компания е важно продукта/услугата, които тя представя, да са търсени и да има необходимост за тях от страна на пазара. Но за да бъде успешна тази идея, е нужно да разполагаме със знания и умения, които се натрупват с по-дългия професионален опит. Правилното управление на финансите, бизнес модели, стратегическо развитие са само част от нещата, които един специалист придобива когато работи по-дълго. Възможността за изкачване в професионалната стълба, дава на по-зрелите хора този необходим поглед върху бизнеса като цяло. По-младите специалисти може да имат идеята, но не и достатъчно умения, просто защото им липсва по-голямата картина за успешното управление на един бизнес. С натрупването на професионален опит и изкачването на йерархичната стълба се придобиват повече управленски, но и оперативни умения. Сблъскването с различни казуси, финансови турбуленции на бизнеса, както и прякото участие във вземането на решения на по-високо ниво, дават на по-зрелите предприемачи повече умения.

Според мен, за успеха на една компания освен професионалния опит, е важен и житейският. Когато сме млади, преживяването на трудни събития или такива, които ни карат да се вгледаме в себе си, са сравнително по-малко. Създаването на семейство, загубата на близки хора и преодоляването на предизвикателствата на живота ни дават много ценни умения. Освен това, познанството с различни хора, сблъсък със ситуации, които ни дават и другата гледна точка, ни учат да приемаме и разбираме чуждото мнение. Всичко онова, което изпитваме в личен план, можем да приложим и в професионалния.  

Друг аспект, който е присъщ на по-младите, но не е общовалиден, разбира се, е неясната представа за това какви хора сме. Изграждането на ценностната система и утвърждаването като личност са податливи на промяна в по-млада възраст, защото още търсим себе си. Натрупването на годините и събитията, които ни се случват, ни правят по-устойчиви, но и изградени като личности. Обръщането към собствените ценности и реагирането спрямо тях, особено в трудни ситуации или когато ни предстоят важни решения, е най-доброто, което можем да направим.

В крайна сметка, по-дългият професионален и житейски опит, не е гаранция за успех. Но общоприетото схващане е, че по-зрелите предприемачи, особено ако имат неуспешни компании зад гърба си, са научили уроците си и имат повече шанс за успех.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://hbr.org/2018/07/research-the-average-age-of-a-successful-startup-founder-is-45  

Photo credit: freepik.com

В света на предприемача и start-up компаниите, е прието схващането, че голяма част от отговорностите и задълженията падат изцяло върху раменете на един или двама човека. Действително, когато сте собственик на компания, особено такава, която не разполага с достатъчно ресурси и персонал, почти всичко трябва да бъде свършено от вас. Но това не означава, че не можете да потърсите и поискате помощ.

В разбиранията на повечето хора, повлияни от различни социални и личностни характеристики, искането на помощ означава да се прояви слабост и уязвимост. Да покажеш, че не можеш всичко и че търсиш помощта на друг, може да бъде изключително трудно. Възприемането от другите и социалното сравнение с тях също са водещи фактори, които стоят като предизвикателство. Ако в очите на хората се стремите да изглеждате като успешни предприемачи, готови да се справят и можещи всичко, тогава разбиването на тази илюзия, може да бъде още по тежко за самите вас. Чувството за дискомфорт, което изпитваме когато молим за помощ може да бъде свързано и с усещането, че ще отнемем от времето на другия или ще го натоварим с незначителни за него неща. Истината е, че няма как да знаем докато не опитаме.

В действителност обаче, нещата стоят по малко по-различен начин. Според Сю Едуардс, Global HR в Development By Design, искането на помощ ни представя като по-силни в очите на другите. Обръщането към другите с ясно формулирана молба ни позиционира като силни личности и поражда уважение към нас. В отговор на това, онези, към които сме се обърнали, обикновено са поласкани от нашата молба и приемат ситуацията като възможност да предадат знанията и уменията си.

Търсенето на помощ във сфери, в които нямаме достатъчно познания показва готовност да се научим от експерти, които знаят и могат повече от нас. Една българска поговорка гласи: Занаят не се учи, а се краде. Тук не визираме изцяло конкретна професия, а уменията на някой, който знае повече от нас. Ако имаме нужда от помощ с финансите и тяхното управление, но не се чувстваме достатъчно сигурни в знанията си е по-добре да обърнем към човек, който ще ни помогне не само в текущата ситуация, а ще ни научи и покаже как да се справяме с тях и в бъдеще.

Когато говорим за искане на помощ, има няколко основни стъпки, които е хубаво да познаваме и да осмислим за себе си.

1. Разберете, че не може да знаете или да правите абсолютно всичко. Никой на този свят няма уменията и знанията, за да движи един бизнес изцяло сам. Дори и CEO на големите компании са се учили от някой друг и са попивали знания от колегите си.

2. С искането на помощ, освен помагайки на себе си, вие отдавате уважение към човека отсреща. Обръщайки се към него/нея, вие показвате, че имате доверие на този човек, но и че уважавате неговата експертиза и натрупаните умения.

3. Просто го направете. Колкото повече отлагате искането на помощ, толкова по-трудно ще ви бъде да помолите. Това е като отлепянето на лепенка. Знаете, че ще боли, но ако го направите рязко, а не милиметър по милиметър, болката ще е силна, но кратка.

4. Бъдете конкретни в искането си. Помислете добре какъв точно е проблема и каква е нуждата ви от помощ. Ако имате проблем с управлението на бюджета на вашата компания, си дайте сметка в какво точно се изразява и отидете с тази заявка при вашия експерт.

5. Изразете благодарността си. От малки ни учат на вълшебната думичка благодаря. Не забравяйте, че когато сме възрастни, тя трябва да присъства още повече в нашия речник. Важно е да изразите благодарността си за оказаната помощ. Понякога това е напълно достатъчно да се „отплатите“ на човека отсреща.

6. Помагайте в бъдеще на другите. Не забравяйте, че и на вас някой, някога ви е помогнал. Предайте тази помощ на следващите хора. Даряването на знания и умения носи удовлетвореност не само, че сме помогнали, но и че сме били полезни.

Искането на помощ е нещо, на което човек е хубаво да се научи. Показването, че не знаем и не можем всичко, не ни прави по-слаби, а напротив – издига ни в очите на другите. Разбира се, търсенето на помощ, не трябва да бъде във всички ситуации, а само когато ни е наистина необходимо.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.hr.com/en/app/blog/2008/02/asking-for-help_fcujap2s.html

Photo credit: freepik.com

В предишната статия (Негативната страна на предприемачеството: самотата) засегнахме темата за негативните емоции и отрицателните аспекти, които съпътстват предприемачите при създаването на собствен бизнес. Продължавайки темата, трябва да обърнем внимание на още един голям аспект, който присъства в ежедневието на всеки собственик на start-up – отговорността. Освен към бизнеса и неговото развитие, тя е и към служителите в компанията и клиентите, но и към семейството и близките хора.

Управлението на една компания е сложна и отговорна задача. Когато екипът е малък или се състои от 2-3 човека, почти всички решения и отговорности падат върху основателя. Развитието на продукта, осигуряване на финансиране, създаването на бизнес план, финансов мениджмънт са само част от задълженията. Продажбата и намирането на съмишленици е ваша отговорност, от която няма как да избягате. Не очаквайте, че някой друг ще свърши това вместо вас. Правилното управление, понякога и с твърда ръка, е ваша отговорност, защото в крайна сметка, вие сте двигателя зад идеята.

Отговорността към служителите е друг аспект, който се включва в задълженията на собствениците на компаниите. Освен наемането и задържането, последващата грижа за тях е от особено значение. Когато говорим за подбор на кадри, служителите очакват определени финансови и социални придобивки, който ще ги привлекат на ваша страна и ще ги мотивират да приемат позицията при вас. Тук е важно да предложите достатъчно конкурентни облаги, но да внимавате да не отидете в крайности, за да наемете един кандидат. Start-up компаниите, особено когато имат осигурено финансиране от инвеститори, имат склонността да предлагат на служителите си заплати над пазарните нива с цел да ги мотивират и задържат предвид неясното бъдеще на компанията. Това обаче може да се окаже грешка. Не защото не искате да възнаграждавате служителите си, а защото надскачането на бюджета, може да бъде решаващо за компанията. Когато сте в стартираща компания е по-важно да привлечете съмишленици, които да приемат вашата идея и това да се случи естествено.

След наемането на служителите, идва и грижата за тяхното благополучие. Когато компанията е малка се създава по-семейна атмосфера, която предполага да сте на разположение да помогнете освен в работен, така и в личен аспект. Сплотените екипи преминават отвъд чисто професионалните взаимоотношения и се създава приятелство. За да се грижите за екипа си, се интересувайте от тях – как са в личен план, ако се случи да се разболеят, ги проверявайте. Всички тези малки неща показват загриженост, а вашата отговорност е служителите ви да се чувстват добре.

Отговорността към клиентите е последният аспект, на който собствениците на компании, трябва да обръщат внимание. Клиентите са онези, които купуват и използват вашия продукт. Без тях, вашата компания няма да съществува, затова е важно, те също да се чувстват обгрижени. Обръщайте им внимание, изслушвайте техните проблеми и се опитайте да намерите начин да помогнете. Може да ви се струва странно, тъй като те не са близки или колеги, но щастливият клиент ще продължи да купува от вас, а в повечето случаи, ще доведе и още такива.

Отговорността към семейството се изразява в това, че когато решим да стартираме собствен бизнес, особено ако вложим и собствен капитал, това изправя финансовото благополучие на семейството пред предизвикателство. Вече не се намираме в ситуация, в която взимаме твърда заплата всеки месец, а се озоваваме през непознатото бъдеще. Неяснотата покрай стабилните доходи на start-up компаниите е голяма и това може да окаже негативно влияние върху отношенията вътре в семейството. Конфликти и спорове за недостатъчните финанси са неизбежни в такива ситуации. Важно е да запазите самообладание, колкото и трудно да ви се струва, и да се опитате да проведете спокоен разговор с човека отсреща. Крясъците и скандалите само ще усложнят обстановката. Да, понякога се случва човек „да си изпусне нервите“, но в дългосрочен план е по-добре да се опитате да приемете по-спокоен подход за разрешаване на конфликти. Усвояването на това умение и неговото управление ще ви донесат само ползи не само в личен, но и в работен план.

Поемането на отговорност е един от аспектите, на които се учим докато израстваме не само като личности, но и като професионалисти. Но докато в големите компании, имаме някой зад гърба си, който да направи това вместо нас, в малките и особено start-up компаниите, тази отговорност пада върху собственика. Звучи трудно, често е и изморително много неща да зависят от вас, но в крайна сметка, когато достигнем момента, в който си кажем „Успях!“, всички усилия и предизвикателства си заслужават.

Оригиналната статия, без моите коментари, може да прочетете тук:
https://www.forbes.com/sites/mikekappel/2021/10/27/7-not-so-glamorous-startup-responsibilities-for-business-owners/?sh=44f38f5d202f

Photo credit: freepik.com

Предприемачеството и създаването на собствен бизнес са неща, които звучат вълнуващо, предизвикателно и интересно. Икономиката, свободата и непрекъснатото развитие на нови технологии, дава поле за изява на всеки човек, който притежава иновативна идея. Затова и все повече хора от всички сектори, решават да предприемат голямата крачка към създаването на собствена компания. Подбудите им са различни – професионална реализация, натрупване на богатство, слава, помагане на другите. И всеки един от тези мотиви подтиква човека към предприемане на дългото пътуване към успеха на една компания.

Хората сме социални същества, свикнали сме да общуваме непрекъснато с другите и се стремим към изпитването на положителни емоции. В този ред на мисли, когато си представим идеята да направим своя компания, никой не се фокусира върху негативните аспекти, свързани с това. Но те са там и са част от всеки предприемач, който има start-up. В тази статия ще поговорим за самотата и всички нейни измерения в контекста на start-up компаниите, както и няколко начина, по които тя може да не е толкова заплашителна.

Самотата е противоположна на чувството ни за свързаност с другите и може да бъде причинена от липсата на близки връзки с един или няколко човека. Това е всеобщото разбиране за самота. Когато говорим за предприемач, който тепърва стартира един бизнес, не можем да си представим, че той ще бъде заобиколен от близки хора или колеги, които да му помагат във всяка една трудност, с която се сблъсква. За самотата при start-up основателите се говори малко, тъй като те имат усещането, че това би подкопало усилията им или би прекъснало потенциални партньорства, които да донесат така желания успех.

Колкото и привлекателно да звучи, предприемачеството не се отдава на всеки и изисква определени качества и сила на духа, за да решиш да създаваш собствена компания. Тук възниква и първата критична точка за самотата – не разбирането от страна на другите. За някой, който не е минал по пътя на създаването на собствен бизнес, е изключително трудно да разбере с какви предизвикателства се сблъсква един предприемач. Самотата, стресът, безсънните нощи са само част от всичко, което другите не разбират. За тях изглежда лесно отстрани, сякаш всичко се случва с лекота, но истината е друга. Само човек, който е минал по този път, може да разбере онова, през което преминават собствениците на start-up компании. Затова ако се озовете в такава ситуация и се чувствате обезверени и сякаш не можете и не искате да продължите напред, потърсете съмишленици, с които да поговорите. В голяма част от случаите, те самите ще са преминали през това и ще могат ако не да помогнат, то поне да ви изслушат. А понякога това е напълно достатъчно.

Друг аспект на самотата е отговорността за взимането на всички решения в компанията. Поемането на отговорност за взети решения е страшно дори когато разполагаш с екип и голяма компания зад гърба си, както и хора, които те подкрепят. Когато става въпрос за start-up– и, тогава усещанията са още по-силни и стресиращи. Предприемачът в повечето случаи е сам и отговорността за взимането на решения пада върху него. Да, може да се допита до близки, приятели или колеги, но в крайна сметка, финалното решение трябва да бъде негово. Отговорността, която носите е огромна, а ако от взетото решение зависят и други хора, тогава това чувство може да бъде поглъщащо. Това, което може да направите когато предстои важно решение е отново да споделите. Поговорете с близките ви хора или колеги, дори и бивши, на които имате доверие. Тя няма да решат проблема, но понякога друга перспектива или просто да изкажете притесненията и страховете си на глас, могат да бъдат от голяма полза. Не се затваряйте в себе си. Друго, което може да направите е да се разсеете. Да, решението е важно, то трябва да бъде взето, но понякога отдръпването от една ситуация и правенето на нещо коренно различно, може освен да намали нивата на стрес, да даде и поглед върху по-голямата картина и онова, към което се стремите. Отидете да спортувате, вижте се с приятели или просто се разходете в парка – направете нещо за себе си, дори и да ви се струва егоистично или пък да ви накара да се чувствате виновни, че сте „избягали“ от отговорност. Понякога 5 минути, които не са фокусирани върху работа, могат да дадат лесни отговори на трудните въпроси.

Ако все пак искате да останете фокусирани върху работата и предстоящото вземане на решение, може да направите списък с положителните и отрицателните последици от взетото решение. Бъдете реалисти, не си фантазирайте за огромни печалби или мигновена слава, придържайте се към онова, което знаете и можете и реалните измерения на онова, което може да последва от решението ви. Задайте си въпроса „Кое е най-лошото, което може да се случи“ и си дайте реален отговор.

Предприемачеството е привлекателно, вълнуващо и може да донесе големи успехи на онези, които са поели по неговия път. Наред с това, обаче, то има и много негативни страни и последствия, едно, от които е самотата. Тя не е присъща на природата на човека и когато се озовем в такава ситуация, се чувстваме уплашени, стресирани и не на място. Когато се намираме в такъв момент е важно да не забравяме, че близките ни хора са там за нас. Да, тя няма да вземат решението вместо нас или да поемат управлението на компанията, но са там, за да ни изслушат. Не ви трябва огромен кръг от хора, а само няколко, на които имате пълно доверие. Така че определете кои са те и не се притеснявайте да признаете, че се страхувате или че може да се провалите, това все пак са емоции, които са част от всяко човешко същество.

Photo credit: freepik.com